Отглеждане и грижи за чинчилата

ОТГЛЕЖДАНЕ И ГРИЖИ ЗА ЧИНЧИЛАТА Чинчилите са вид дребни гризачи,които произхождат от планините на Южна Америка. В дивата природа на Андите живеят в пещери и скални пукнатини и са отлични катерачи.

Известни са с гъстата си, фина и мека козина,която в миналото индиянците са използвали за облекло.Сега те са предпочитан гризач за домашен любимец,заедно със зайчетата и морските свинчета. Те са доверчиви,ласкави и енергични,любопитни,освет това техните изпражнения почти не миришат.

Възрастната чинчила тежи между 600 и 800 грама. В природата живеят в колонии (до 100 чинчили), активни са главно през ноща.

В домашни условия се отглеждат в клетки,които представляват пластмасово легенче със подвижна горна метална част на няколко етажа.Като колкото по-голяма е клетката толкова по-добре.

В клетката всеки ден или през ден за най-малко10 минути трябва да се поставя ваничка със специален фин пясък.Животните имат нужда от пясъчната баня,за да поддържат козината си здрава и за да изпълнява тя топлозащитната си функция,иначе се слепва на снопчета и лесно пада,омазнява се прекомерно,проявяват се кожни заболявания.Заради специфичната си козина чинчилите са особено чувствителни на прегряване през летните месеци,тогава клетката с животните не трябва да се оставя на открито при пряка слънчева светлина.Средната продължителност на живота им е от 8 до 15 години, достигат полова зрялост на 6-10 месечна възраст.Сезонно полициклични са ,т.е в периода на разгонване(от ноември до май) могат да се заплодят няколко пъти,в естествени условия раждат 1-2 пъти годишно.

Хранене Менюто им се състои от сено,гранулирана храна и прясна вода.Чинчилите,зайците,морските свинчета и дегу са животни,които изискват задължително сено в дневния си хранителе режим.На останалите домашни любимци гризачи(хамстери,мишки,плъхове) също е добре да се дава сено като полезна добавка.Може да се дава сено от различни растения(тимотейка,овес,овсига),като се избягва или се използва рядко това от люцерна. Добър избор е смесеното ливадно сено . Люцерната и другите бобови растения са източник на много протеини,калций и оксалати,а прекаленото им количество в организма може да доведе до уринарни и други , най-често храносмилателни проблеми.Сеното от тях е по-подходящо за растящи,бременни гризачи и като лакомство.Освен за храносмилателната система сеното с по-грубите стъбла на растенията е важно за изтриването на постоянно растящите зъби на чинчилата.Най-важната съставка на растителната храна са влакнините,тяхната физическа твърдост и количество в дневната дажба.

Освен сеното чинчилите имат нужда от гранулирана храна,по 1-2 супени лъжици на чинчила разделени на два приема сутрин и вечер.Качествените пелети съдържат 15-35% влакнини,16-20% протеини и 2-5% мазнини и са създадени специално за този вид гризач.

Не оставяйте храната в клетката в пластмасови купи – металните са за предпочитане.

Осигурявайте прясна вода всекидневно.

Лакомства

Опитайте да се ограничите до едно малко лакомство на ден. Диетата на чинчилата в дивата природа е доста скучна и еднообразна и тяхната храносмилателна система не е привикнала на разнообразие и може лесно да бъде нарушен баланса и . Човешко желание е да „глезите” чинчилата си с лакомства , но това може да причини повече злини отколкото добрини в случая.

Ето безопасните лакомства които може да си позволите :

Чинчилите обичат сушени плодове от шипка(източник на витамин Ц), листа от глухарче – за предпочитане сухи, пълнозърнест овес , клончета от дърво ( но не иглолистно , например липа , върба , топола , ябълка). Препоръчва се клонките да се измият добре , после да се сварят ( за дезинфекция ) и след това да се изпекат, за да са съвсем сухи .

Чинчилите нямат възможност да храносмилат захарите , затова не се дават лакомства като стафиди , изсушени банани и други сухи плодове защото те са много богати на естествени захари. Пресните плодове и зеленчуци също не са добра идея, защото могат да причинят диария и подуване.

Не забравяйте че лакомствата трябва да се дават рядко и в малки количества.

Клончетата приготвени по описания начин са идеалното лакомство , особено ако искате да „глезите” чинчилата си няколко пъти на ден с нещо вкусно за нея.

Чинчилите гризат постоянно и правят това с всичко , което е около тях. Това не е защото обичат да разрушават , а защото техните зъби никога не спират да растат и само дъвчейки неща като дърво например, им помага да ги изтриват достатъчно, за да се чувстват добре и комфортно.

В клетката могат да бъдат оставени играчки за забавление на любопитните гризачи-дървени блокчета,дървени клони са подходящи за гризане.Може да се използват и дървените играчки предназначени за големите породи папагали и зайчета.Не са подходящи играчки направени от дребни части или от пластмаса.

Във времето прекарано извън клетката чинчилата винаги трябва да е под наблюдение,заради способността си да гриза дърво,гума,пластмаса,текстил.

Здравна грижа Новият домашен любимец чинчила има нужда от основен пръв преглед,фекално изследване за вътрешни паразити,преглед за външни паразити и състояние на козината.След това профилактичен преглед един път годишно.

При гризачите заболяванията на зъбите се срещат често и основните признаци,които стопаните могат да забележат са повишено слюноотделяне,постоянно овлажнена козина около устните и на предните лапички,трудно сдъвкване на храната .Повишеното сълзотечение може да е свързано с прекомерно израстнали зъбни корени.

Неспазване на хранителната диета(липса на сено,по-често предлагане на лакомства) води до неправилно израстване на зъбите, нарушена функция на стомаха и червата с усилване на ферментацията и подуване на тези органи,липса на фекалии или диария.

Правилното отглеждане, редовното почистване на клетката,смяната на талаша и предоставянето на пясъчна баня са от голямо значение за състоянието на козината.Гъбична инфекция е друга причина за заболяване на козината и кожата.

Чинчилите обичат да скачат в и извън клетката,а това предразполага към травми,счупване на крайниците.

В заключение можем да кажем че чинчилата е лесна за отглеждане и ако се спазват всички дадени тук препоръки за храненето тя не боледува , живее дълго и щастливо и радва всички в къщи с любопитството си и желанието си да общува.