Грижи за зелената игуана

ГРИЖИ ЗА ЗЕЛЕНАТА ИГУАНА Игуаната е РАСТИТЕЛНОЯДНА! Храна за кучета, котки и рибки не е подходяща.

Игуаните обичат свежи тъмнозелени листа и цветове от следните растения :

Лозови и черничеви листа, листа и цветове от хибискус, цветове от роза, листа от ряпа, цвекло, къдраво зеле, синап, глухарче, магданоз, спанак, люцерна.

Растителната храна трябва да е измита, накълцана и да се сервира със стайна или малко по-висока от стайната температура.

Листата и цветовете се накълцват или накъсват наситно за малки игуани и по-наедро за по-големите.

Младите игуанки с дължина до 35 см се хранят на 12 часа. Възрастните се хранят веднъж на 24 часа.

Пакетираните храни за игуани са подходящи, но не бива да заместят напълно свежата храна.

Витаминно-минералните добавки трябва да се използват умерено. Предозирането е опасно! По-добре е да осигурявате жизнено важните калций и витамини А, D, E, K със свежа зелена храна. При здрави игуани е допустимо добавянето на калций веднъж седмично, като може да се настърже на прах кост от сепия (добавка за пойни птици и папагали) и да се смеси с накълцаните листа.

Любимата салата на игуаните

Тази рецепта е за около 3 и половина чаени чаши салата :

1/2 ч.чаша нарязан зелен боб

1/2ч.чаша нарязана/настъргана тиква

1 среден корен пащърнак – настърган

1/4ч.чаша плодове

Люцерна ( количеството зависи от източника на люцерна – искаме да добавим 15 грама протеини , което се равнява на 1/2ч.чаша пелети за зайци от люцерна , или на 1/4ч.чаша смлени сухи листенца)

Мултивитаминни и калциеви добавки

С времето пропорциите на продуктите остава същото , само ще трябва с порастването на игуаната да увеличавате общото количество.

Терариум :

Температура 29 – 38 ?С. През ноща температурата не трябва да спада с повече от 5?С от оптималната, т.е. да не е по-ниска от 24?С. Най-горещото място в терариума(под нагревателна лампа или на повърхността на нагревателен камък) не трябва да е с температура по-висока от 5?С от оптималната, т.е. 43?С.

Влажност на въздуха 60-80%.

Осветление. Необходим е пълния светлинен спектър. Задължително е да има UVB светлина (290-320 nm). Това се осигурява със специални лампи. Трябва да има 12 часа ден / 12 часа нощ .

През лятото е желателно игуаната да прекарва време на пряка слънчева светлина – 5-10 часа седмично. За целта трябва да имате клетка от метална мрежа , не ползвайте стъкло – може да създаде за кратко време опасно високи температури а и не пропуска полезните слънчеви лъчи.

Обзавеждане. Най-добрите материали за терариум са стъкло и плексиглас. Не бива да се използват материали с остри ръбове грапава повърхност.

Терариумът трябва да има добре затварящ се капак.

Площ. Достатъчно голяма за да има място за клони с подходящ диаметър по които да се катери игуаната. В природата игуаните се катерят по дърветата!

Къпане. Да къпете игуаната е добър начин тя да поема вода и трябва да я приучите към това. Предлагайте и къпане в плитък съд с хладка вода 2-3 пъти седмично, може и по-често. Винаги я наблюдавайте, за да избегнете инциденти. Не всички игуани обичат къпането – някой му се радват , а други могат да се паникьосат. Може да слагате подходящ съд в терариума , или да пълните ваната си.

Как да разпознаем здравата игуана ?

Докато са млади игуаните са с ярко зелен цвят. Когато порастват и съзряват ,цвета им се променя – стават по-бледо зелени, синкави или на ивици.Цвета , както и поведението им рязко се променя когато са в размножителен период – придобиват оранжеви оттенъци.Когато се подготвят за линеене ( на всеки 5-8 седмици през лятото ), цвета им става по- блед. Цветът на вашата игуана зависи и от температурата при която я гледате – колкото е по-студено , толкова по-тъмен е той.

Кога да потърсите ветеринарен лекар:

Винаги, след като се сдобиете с игуаната , е добре да се прегледа от специалист. Трябва подробно да се огледа за външни паразити и да се изследват фекалии за вътрешни паразити. Това е и момента да се обсъди подробно правилното отглеждане и хранене. Игуаната отслабва или не се е хранила през последните три дена.
Игуаната се е наранила при инцидент Цветът на игуаната е станал по тъмен и мътен Консистенцията и мириса на изпражненията се е променил , а вие не сте променяли диетата и Не е отделяла изпражнения от три дена Има възпалени участъци където и да е по тялото Появили са се подутини или израстъци които не са симетрични от двете страни на тялото Има проблеми с катеренето, губи равновесие и изглежда некоординирана Подуване в областта на корема Напъва се сякаш да изкара изпражнения Има затруднено дишане Стои с отворена уста Летаргична е и не реагира Това са само някой от по-често срещаните проблеми. Почти всички те могат да бъдат избегнати ако се осигурят правилната температура, осветление , нужната големина и конструкция на терариума и разнообразна , пълноценна диета. Игуаните са много издръжливи животни. Те могат да преживеят доста време при неправилно отглеждане преди да рухнат. Но когато това се случи, е много трудно да се върнат обратно към здраво състояние.

Най-често срещани заболявания Метаболитно костно заболяване С това наименование определяме отслабването на костите и затруднената функция на вътрешните органи. Дължи се на дисбаланса на калций , фосфор и витамин Д3.

Симптомите могат да бъдат подуване на долната челюст, изкривяване на опашката или на гръбнака ( S-образно ) , долната челюст може да е по-малка от горната, рентгеновите снимки показват тънка , чуплива, изкривена структура на костите.

Метаболитното костно заболяване се избягва най-добре чрез правилната диета и подходящата температура в околната среда на игуаната.

Бъбречна недостатъчност

Среща се често при игуаните отглеждани у дома. Дължи се на лошо хранене и недостиг на вода и влажност. Външните признаци са загуба на апетит, намаляване на теглото, подут корем , дехидратация ( обезводняване ), загуба на мускулен тонус, понякога липса на уриниране/дефекиране. Но игуаната може и да не покаже никой от тези признаци и да изглежда здрава дори до две седмици преди бъбречното заболяване да е в краен и фатален стадий. Ветеринарният лекар може да направи кръвни изследвания за ранна диагностика. Открито навреме заболяването се лекува с промени в диетата и условията на отглеждане. Правилното хранене с растителна диета и честото къпане /пръскане с вода помагат за профилактиката на тази болест.

Паразити

Игуаните могат да имат както външни , така и вътрешни паразити.

Вътрешните паразити са по-трудни за диагностициране. Те произвеждат микроскопични яйца, които игуаната отделя с изпражненията си. Затова фекални изследвания трябва да се правят на всяка нова игуана. Пробата трябва да е прясна , не по-стара от 24 часа и да се съхранява в хладилник, за да не изсъхва. Отрицателния резултат означава че в предоставената проба не са открити яйца на паразити, но не винаги означава че вашата игуана е свободна от паразити ! Добре е да се направят неколкократни изследвания, за да е сигурно това.

Външни паразити – кърлежите могат да бъдат с ярко червен цвят, черни или тъмнокафяви. Най-често те се откриват да пълзят по тялото , или захванати под края на някоя люспа около очите, ушите, тъпанчевата мембрана. Кърлежите често са микроскопично малки и е трудно да се премахнат. Трябва да се третират околната среда и самата игуана. Трябва да се отсрани цялата постелка, и да се третират всички предмети от терариума. Камъните се изваряват, дърветата се изпичат , а хранилките и терариума се почистват с разтвор на белина. За третирането на игуаната ще ви посъветва ветеринарният лекар.