Котешката левкемия – реална опасност

Котешката левкемия – реална опасност Вирусът на котешката левкемия (FeLV) е широко разпространен и води до различни заболявания, много от които със смъртен изход. Той заедно с котешкия имунодефицитен вирус (FIV) засягат около 44% от цялата котешката популация,в зависимост от географския регион и начина на живот на котките.

Този ретровирус за първи път е открит през втората половина на 20-ти век,като дотогава често са били диагностицирани животни с лимфосаркома,няколко вида левкемия,нерегенеративна анемия,но оставали с неизяснена етиология.

В следващите години след създаването и използването на първия тест откриващ вирусът се осъзнава реалната опасност от котешката левкемия и връзката между гореспоменатите заболявания.

Съществуват три подгрупи на вирусът на котешката левкемия, означени като А,В и С. Те се характеризират с различна патогенност и имунен отговор от страна на животното. Отделните подгрупи могат да заразят един и същ организъм самостоятелно или в комбинация. Американски автор не на шега нарича този вирус Feline catastrophic virus.

За разлика от вирусът на парвовирозата или на панлевкопения, вирусът на котешката левквмия е много неустойчив в околната среда – в суха среда се инактивира за 3 до 5 минути, а във влажна преживявя около 3 дни. Масово използваните дезинфектанти (белина,амониеви съединения) го инактивират.

Естествен резервоар на вирусът на котешката левкемия са котките без клинични признаци с перзистираща виремия. Такова животно може да разпространява вируса с месеци или години преди да зaболее тежко и да умре.

Най-висока концентрация на вируса при заразените котки е открита в слюнката,като в 1 мл. слюнка има над 1 млн. вирусни частици. От тук следва, че основният начин за предаване на заболяването е чрез ухапни рани. Така, свободно живеещите мъжки некастрирани котки са в най-голям риск от заразяване, тъй като те често се бият помежду си за храна или през размножителния им период.

Друг начин за предаване на вирусът е използването на общи тоалетни, храненето и пиенето от общи съдове, при ежедневното почистване на котките една друга.

Вирусът на левкемията е открит още в кръв, очни секрети, мляко, урина, но не във фекалии и бълхи от виремични котки.

Бременните заразени котки заразяват своите котенца трансплацентарно или след раждането, докато бозаят или със слюнката.

Първоначално след заразяването на котката, вирусът се намножава в тонзилите (сливиците) и фарингеалните лимфни възли, като през този стадий всички тестове са с отрицателен резултат. Последователно се засягат далакът, лимфни възли и лимфни тъкани из организма, след това костният мозък и клетките, произвеждащи се в него.

Възможните изходи след заразяването са няколко:

имунен отговор неутрализиращ вируса(40% от котките) перзистираща виремия(30% от котките)-котките обикновено умират от друго съпътстващо заболяване за 2 до 3 години латентна инфекция(30% от котките)-вирусът се намира в костния мозък,далака,лимфни възли и тъхките черва,но не в кръвта. Латентната инфекция може да се активирана от тежки заболявания, кортикостероиди или други имуносупресивни лекарствени средства.

Вирусът на котешката левкемия предизвиква няколко форми тумори -лимфосаркома и левкемия. Най-честото последствие от инфекцията с котешка левкемия е имуносупресията (силно потискане на имунната система). Тя се наблюдава при зрели котки и е известна като Котешки Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност (на английски се означава като FAIDS, т.е. „котешки СПИН”).Този синдром се изразява с незарастващи абсцеси от ухапване от други котки, неповлияващи се кожни и респираторни инфекции, пневмония, септицемия, хроничен гингивит. Котки които развиват токсоплазмоза, хемобартонелоза, гъбични инфекции често са с „котешки СПИН” причинен от вирусът на котешката левкемия.

Контрол на разпространението се осъществява чрез тестове и ваксинации. Преди ваксинация за котешка левкемия,както и преди ваксинация за другите вирусни заболявания, всяка котка трябва да бъде изследвана за наличието на вируса. Всеки новодошъл домашен любимец котка трябва да се изследва. Здравите домашни котки не трябва да имат контакт с котки,живеещи на улицата,а тези които излизат навън трябва да се изследват периодично. Диагнозата се поставя чрез тест основаващ се на имунохроматографски или ELISA метод, който е леснодостъпен и бърз за изпълнение от ветеринарен лекар. Използва се цяла кръв,серум или плазма. При съмнения се прави и по-точната PCR диагностика.

В България е достъпна ваксината на Merial и на Virbac. При изработването им е използвана векторна технология, като вирусът води до образуване на антитела,но не се възпроизвежда в клетките.Когато котето или по-голямата котка се ваксинира за първи път срещу това заболяване, ваксината се прилага по схема.Препоръчваме всяка котка да бъде тествана. От скоро в България вече е достъпно и тестването по PCR – технология , което е изключително точно.