Новет Каменица

гр. Пловдив
ул. Архитект Камен Петков №58
(вход откъм улица Ралица)

0884 10 43 54

понеделник до петък: 8:00 – 18:30
събота: 8:00 – 18:00
неделя: почивен ден

Още контакти и карта ➝

Новет Кършияка

гр. Пловдив
ул. Карловска №34-А

0888 83 83 42

понеделник до петък: 9:00 – 18:00
събота и неделя: 9:00 – 18.00 с вет. техник

Още контакти и карта ➝

Как да отгледаме осиротяло котенце – историята на Мартиник

Как да отгледаме осиротяло котенце – историята на Мартиник Понякога ги оставят около мазетата, кофите за боклук или в нашия случай в едно кашонче на входа на блока ни. Понякога ги намират дечицата и си играят с тях до прибирането на родителите им, които твърдо отказват да ги приберат за домашни любимци, и те отново са изоставени. На всички ни се иска да можем да помогнем на тези малки животинки, но истината е, че нямаме нито време, нито възможност… или просто не знаем какво точно бихме могли да направим.

Изоставените котенца най-често са дечицата на домашни котки, които любящите собственици не са кастрирали, защото това било жестокост. По-хуманното е да оставиш котката си да се разхожда навън, да върти любов из квартала и да създава поколение след поколение, което в последствие да изхвърлиш на улицата. В повечето западни държави на такива безотговорни собственици се налагат глоби, но у нас всяка пролет хиляди котенца (а и кученца) се озовават на улицата oще преди да са прогледнали.

Въпреки притеснението ви, трябва да знаете, че такива малки животинки не са опасни за вас и децата ви – дори се оказва че колкото по-малки са, толкова по-безопасни са те, защото паразитите (ако има такива) още не са се развили. Когато намерихме Мартиник, аз бях бременна в 4ти месец и много хора се притесниха, че ще ми навреди. За наш късмет имаме ветеринар в семейството и с нейна помощ успяхме да отгледаме едно щастливо коте и едно здраво бебе. Дори се оказа, че тренировките с Марти са много полезни подготовки за бъдещите ни отговорности с първото ни дете.

Но имаше толкова много неща които не знаехме за това как се гледа малко коте… ето някои съвети които добрите доктори от Vas-vet, Свети Антим и Новет ни дадоха. Мартиник ще им е вечно задължена!

Как да храним котето

За аматьор като мен е трудно да определя възрастта на едно коте, но се научих че те отварят очичките си на около 2 седмици и започват да се хранят самостоятелно на около 4 седмици. Котенцата, които намерихме (Мартиник и брат ? Доминик), още бяха слепички и дори пъпната им връв не беше паднала, затова им купихме „babycat milk” на Royal Canin. В последствие сменихме на друга марка, защото Марти не успяваше да се изхожда редовно. В самия пакет мляко на прах имаше инструкции и мерителна лъжичка, а отделно от това купихме и една 20ml бутилка с биберон. Отначало хранехме нашите котенца с по 5ml мляко на всеки 4 часа, приготвено от 1 част сухо мляко и 2 части вода. Както и с човешките бебета, трябваше да проверяваме дали млякото е правилната температура.

Когато храниш такова малко коте много лесно усещаш как млякото пълни и стопля стомахчето му. Понякога котенцето даже се унася и заспива като се понахрани, но непременно се разбужда и протестира ако се опиташ да му вземеш биберона. Наистина добра подготовка за бъдещи родители. Малките котенца са доста алчни, затова трябваше да внимаваме да не им даваме да сучат прекалено много (казаха ни, че ако тумбачетата им се опънат като барабани, знаем че сме прекалили).

Друго нещо, за което много внимавахме, е задавянето, което може да се случи ако отвора на биберона е прекалено голям и котето не може да преглъте достатъчно бързо. Биберона не трябва да пуска мляко освен ако не го стиснеш. От друга страна, ако отворът е прекалено малък, може да разрежете едно кръстче на върха (за да се отваря само при стискане). Нашият биберон имаше позиции 1, 2 и 3 – отначало котенцето ни се хранеше на 1, но след известно време мина на 2 и 3. Една седмица след като я намерихме вече ядеше по 8ml на хранене.

По-важно от храненето

Това, което не знаех (предполагам и повечето хора), е, че гладът не е най-голямата заплаха за малкото коте. Всъщност по-опасно от глада е преяждането, но още по-страшното е, че те не умеят да се изхождат сами. Оказва се, че за разлика от човешките бебета, котенцата нямат инстинкта да пишкат и акат, а се налага майка им да им ближе дупетата, за да „напомни” на отделителната им система да се задейства след хранене. За разлика от майка им обаче ние нямаме грапави езици (а и да имахме едва ли щяхме да ги използваме честно казано) и ни посъветваха да използваме една намокрена салфетка за масажче след всяко хранене. Тази снимка не е най-добрият пример, защото открихме, че ако лежи по гръб Марти си мокри опашката и задните крака. Научихме се да я „изпишкваме” както си стои изправена, само трябваше да се научим и да ? държим опашката, за да не се пречка. Отначало си пъхаше опашката между крачетата и не искаше да съдейства, но скоро се научи, че се пишка преди и след всяко хранене.

Изхождането по голяма нужда се оказа по-проблематично, може би защото от начало не знаехме как точно се прави. Заведохме Мартиник при ветеринар след като не успяхме да се справим 3 поредни дена и там ни помогнаха. Няколко дена по-късно все още не се справяхме и пак отидохме. В последствие сменихме млякото ? и се научихме да правим малки клизмички с една малко спринцовка и едно много тънко маркуче (задължително вземете от ветеринар, за да ви покажат как се прави без да нараните животинката). Естествено продължихме да пробваме с мократа салфетка и само при неуспех прибягвахме до по-тежката артилерия. Спомням си как подскачахме от радост един ден когато Мартиник се изходи почти без проблем, вече се бяхме притеснили, че има разширени черва или нещо още по-сериозно, с което няма да се справим.

За съжаление опитите ни да храним и изхождаме Доминик не бяха успешни и той си отиде само 24 часа след като ги прибрахме. Беше ни много мъчно, въпреки краткото познанство, и много се чудехме какво сме объркали. Направихме си едно малко погребение и решихме, че ще удвоим грижите си за Мартиник.

На дивана, под юргана..

Първите няколко дена Мартиник спа в кутия от мобилен телефон с размери 20cm x 30cm x 10cm, а вътре ? сложихме една бутилка топла вода и една хавлиена кърпа. Скоро се оказа че има нужда от повече пространство и на третия ? ден я преместихме в по-луксозна кутия от обувки около 30cm x 40cm x 15cm. Също така заменихме кърпата с една моя много мека и топла блуза, от ръкавите на която направихме два „чорапа” пълни със суров ориз. Оказа се, че затоплените в микровълновата фурна оризови чорапи са много по-ефективни и безопасни от бутилката. Самите чорапи бяха не само меки и топли, но и много пухкави, защото не ги напълнихме докрай и Марти можеше да си ги моделира да са ? удобни.
Как да се справите с ревността

Освен Мартиник имаме и друга котка, която е на 8 години, балийска по порода и изключително разглезена. Отначало съскаше и ръмжеше по котенцето, затова ги държахме разделени докато Мартиник не порастна. Така или иначе за нея беше най-безопасно да е в една по-малка стая, където не можеше да падне, да се заклещи или да се нарани по друг начин, а и ни беше по-икономично да ? поддържаме малко по-висока температура. След около 2-3 дена започнах да викам Мики, която така или иначе има навика да ми ходи по петите като куче, когато храня Мартиник. Отначало стоеше на 1 метър и гледаше недоверчиво, а след няколко минути като че ли се ядосваше и отиваше да се цупи под леглото ми. След няколко дена обаче явно любопитството ? надделя и започна да седи с мен и то все по-близо до малкото коте. Естествено се опитвах да я насърчавам с мили думи и галене, но въпреки че повече не съскаше, все пак продължи да спазва дистанция. Няколко седмици по-късно, когато Мартиник порастна достатъчно да ? дадем достъп до целия апартамент, използвахме спрей с феромони (на Feliway), за да им помогнем да се сприятелят.

Вълнуващи моменти

Има ли нещо по-релаксиращо от преденето на котка? Марти се опита да преде на втория си ден, но отначало звучеше по-скоро като кашляне. Много и се радвахме, но и доста се посмяхме докато се научи да произвежда звук наподобяващ истинска котка. След около петия ден обачи си предеше съвсем правдоподобно и много често докато я гушкахме.

Другото интересно събитие беше когато Мартиник започна да си утъпква местенце с лапички преди да си легне, точно като истинска котка – макар и миниатюрна, сляпа и безуха. На шестия ден се опитваше да си ближе предната лапа, но все още не успяваше да балансира. Малко по малко започваше да ходи с по-изправени крачета, дори много да залиташе (отначало само лазеше по корем).
Най-забележимата промяна определено се случи с ушите и, които отначало бяха само две кръгли дупчици. Много от приятелите ни се подиграваха че прилича на малък плъх, а и опашката ? не беше никак котешка. След няколко дена обаче ушенцата ? започнаха да се отделят от главата и да се заострят, а най-сладка беше когато започна да си ги мърда (особено активно пърхаше с ушета докато сучеше).

Постепенно Мартиник започна да се чувства все по-комфортно с новия си дом и стана много мила с нас. Започна да разпознава ръцете ни и свикна с рутината, която започваше с отварянето на капака на кутията: пишкане, хранене, пишкане, игра. Играта ? включваше разтягане, лазене в ръкава ми, близане на пръсти, свиване на топче, търкаляне по корем и по гръб и други номера, като естествено предеше през цялото време и всеки ден ставаше все по-уверена и стабилна в движенията си.

Като всяко малко бебе и Мартиник много бързо се изморяваше и заспиваше в ръцете ни, след което я прибирахме обратно в кутията. Ако се опитахме да я приберем преди да се е наиграла, започваше да мрънка и да драска по стените, но само след две минутки пак си заспиваше върху затоплените оризови чорапчета.

Нашествието на вредителите

Както вече споменах, малките котета не са опасни, защото дори майка им да им е предала паразити, те са под формата на яйца и им отнема няколко седмици да се развият. Нашето коте естествено мина през няколко теста, за да сме сигурни, че не носи нищо заразно.

На третата седмица обаче открихме една бълха в козината на Мартиник, което много ни изненада. Намаше начин бълхата да си е била на нея през цялото време защото тя израстна в ръцете ни и щахме да забележим. Единственото обяснение е, че ние сме ? я донесли отвън на някоя обувка. Използвахме Frontline спрей, който е безопасен за малки котенца и кученца и достатъчно ефективен – само едно пръскане на коремчето и едно на гръбчето и малката Мартиник се отърва от нежелания си гост.

На 7 седмици заведохме Мартиник при ветеринаря и ? издадоха паспорт, където да се записват ваксините и другите медикаменти. Третираха я за вътрешни и външни паразити, биха ? и първата „бебешка” ваксина. Малко подранихме с първата, защото ни препоръчаха да направим 3 ваксини вместо стандартните 2, понеже Марти израстна без майка и се предполагаше, че е малко по-крехка. След 4 седмици повторихме ваксината, а след още 4 ? направиха „голямата ваксина”.

Внимавайте с пъпчето

Намерихме Мартиник още с пъпната ? връв, но ветеринаря я отряза и после остатъкът сам падна. След около една седмица обаче пъпчето се поду колкото грахово зърно. Започнахме да го мажем по 3-4 пъти на ден с Йодасепт (мехлемче от кварталната ни аптека) и след около 4-5 дена оттокът спадна. Обясниха ни обаче, че ако оттокът е твърд, това може да е и херния, а в този случай е най-добре да го погледне ветеринар. Светлинка в края на тунела

Клепачите на Мартиник започнаха да се разделят след около 10 дена, тогава и решихме да приемем че е на 14 дена и определихме рожденната ? дата като 10и Май. Отне ? около 3 дена да си ги отвори, а после около 5 дена бяха замъглени и сини. По това време забелязахме че едното ? око не се отваря напълно и започва да сълзи. Тогава ? купихме Терамицин и по съвет започнахме да мажем и двете очета по два пъти на ден. Съвсем скоро инфекцията отмина и очите на Мартиник се проясниха.
Вече мога и сама

Когато Мартиник навърши 4 седмици направихме опити да ? дадем пастетче за малки котенца на Royal Canin с много смешни последици. Ясно беше че миризмата я привлича, но вместо да си ближе пастетчето Марти си заравяше главата така че после откривахме пастет в ушите ?. Междувременно продължавахме да я храним с биберона и да правим опити с пастет.
В банята

ППо това време се налагаше да къпем Мартиник след всяко хранене (без да мокрим ушите ? – тях чистехме със салфетка) и тя свикна с водата (в последствие банята стана едно от любимите ? места за лудуване и често намираме нейни играчки във ваната).
Самостоятелност

До към четвъртата седмица се налагаше да помагаме на Мартиник да се изхожда, но един ден се прибрахме и открихме че се е изпишкала сама. Веднага ? сложихме паничка с пясък (котешка тоалетна, от най-ситната, за да си рови лесно) и тя сама се научи да си го ползва. Помогна това, че все още разполагаше с ограничено пространство (около 2 кв. м.) и ? беше лесно да си намери тоалетната. Даже май само още веднъж се изпишка извън пясъка, но на няколко пъти (явно поради неопитност) вършеше другата си работа наполовина извън пясъка. Пелената под паничката се погрижи за това, не сме имали никакви проблеми. В последствие мина на силиконов пясък и даже с Мики решиха да ползват едно сандъче, въпреки че известно време им оставяхме две.
След още две седмици започнахме да пускаме Мартиник да се разхожда из хола, но малко се притеснявахме как ще реагира Мики и затова ги събирахме само когато и ние си бяхме вкъщи. Първия път, когато ги оставихме сами се прибрахме със свити сърца от страх, че може някой да е останал без око, ухо или с нагризана опашка, но разбира се всичко беше наред.

Когато Мартиник свикна с пълната си свобода започна да става много любопитна и на моменти нагла. Нарочно ходеше да се закача с Мики докато тя спеше и понеже вече работех предимно от къщи, ставах свидетел на Том и Джери на живо. Марти имаше предимството, че като по-мъничка можеше да се завира под мебелите, когато положението стане напечено, а Мики пък като по-голяма можеше да се катери на високо, когато играта ? омръзне.

Малко след като навърши 3 месеца, Мартиник се разболя – започна да повръща и отказваше да яде. В последствие се оказа, че може би е било просто летен вирус, но имахме притеснения, че може да е глътнала нещо или да е изяла някоя буболечка. Правихме снимка на корема, но нищо не се видя, биха ? инжекции и пак се наложи да я храним – този път с Recovery пастетчето на Royal Canin в спринцовка. Милата изобщо нямаше апетит и така отслабна и отмаля, че не можеше да ходи самичка. 5 поредни дена ? биха антибиотици докато се оправи, но определено ни стресна.

От тогава много внимаваме да поддържаме чисто в най-потайните ъгълчета, защото точно там се завира и яде всичко, което си намери. Внимавам и да не поливам цветята си с изкуствени торове, също и да поставяме къщичките за хлебарки на недостъпни места. Не сме сигурни дали беше грипче или натравяне, но така или иначе не се повтори и Мартиник е в отлично здраве.

5 месеца по-късно

От дневника на Мартиник…

8ми Октомври Купиха ми тоалетно сандъче с капак и вратичка, за да не рия пясък из цялата баня. На мен обаче не ми харесва и измислих една хитринка – седя наполовина вътре и наполовина вън и така пак мога да си рия извън сандъчето, даже е по-ефективно. Тате много ми се радва на изобретателността!

9ти Октомври Днес открих две нови практични ползи от връзките на щорите: 1. Пластмасовите крайчета са перфектни за точене на зъби и 2. Самите връзки могат да се ползват като лиани когато си играя на Тарзан.

10ти Октомври Преместиха бюрото и компютъра в хола, много се радвам защото сега имам неограничен достъп до всички кабели (по-рано трябваше да се промъквам в офиса тайно).

11ти Октомври Днес ми падна един зъб долу вляво, той отначало само се клатеше, а после се разкървави малко и падна. Дани се паникьоса и писа на Надя, но мен не ме боля и се радвам, че вече си имам симетрична усмивка.

Няколко думи и от Мартиник

Ако Мартиник можеше да ви напише нещо ето какво мислч че щеше да е то:

Здравейте, Пиша ви, за да се похваля с някои нови мои бели Да седя в саксията на Дани и да мачкам цветята – те са много меки и удобни, но ако наскоро е поливала си цапам лапите и после трябва да си ги бърша на дивана Да се бия с палмата, тя Дани я вдигна на по-недостъпно място, но аз измислих хитринка и пак я докопах Да крада салфетки, да ги късам на лентички и да ги тикам под дивана, тате много се радва на тези подаръци като чисти с прaхосмукачката, особено ако са сополивите на Дани Да нося шала на Дани във ваната и там да си гриза пискюли на спокойствие, защото иначе ми се карат Да седя на малката масичка и като мине кака Мики под нея, да и скачам на гърба като летяща катерица Да пия вода от мръсните чинии накиснати в мивка Да преспъвам Дани в тъмното като стане до тоалетна нощем Да гриза ушите на тате докато спи, за да се събуди и да ме гали (но той понякога се обърква и ме изхвърля от стаята) Да драскам по вратата и да мяукам сърцераздирателно като ме изхвърлят от стаята несправедливо (не винаги работи обаче) Да спя на втория рафт в гардероба на Дани (какa Мики ме научи, тя спи на третия защото е по-старша) Да дера сламените седалки на кухненските столове, единият е почти готов, вижда се пода през него Да дърпам връзките и да свалям везглавниците, които слагат на кухненските столове защото те ми пречат за 11 Да гриза косата на Дани докато лежи на дивана и гледа доктор Хаус Да се мятам на гърба на тате докато си мие зъбите (това му е особено любимо ако е без тениска, много се радва) Де спя до вентилатора на лаптопа (там е топличко) и от време на време да натискам caps lockдокато Дани пише (аз ? помагам много с работата и тя винаги се радва, само веднъж ме напердаши защото ? изключих безжичния докато говореше и ? прекъсна и обаждането и малко данни изгуби… ама по-често помагам де) Ами това е от мен, отивам да правя малко 2., след това сигурно ще ожаднея за малко 6. и до тогава май ще стане време за ставане, значи малко 8.

Цункиии,

Мартиник

Здравейте,

Пиша ви за да се похваля с някои нови мои бели:

1.Да седя в саксията на Дани и да мачкам цветята – те са много меки и удобни, но ако наскоро е поливала си цапам лапите и после трябва да си ги бърша на дивана

2.Да се бия с палмата, тя Дани я вдигна на по-недостъпно място, но аз измислих хитринка и пак я докопах

3.Да крада салфетки, да ги късам на лентички и да ги тикам под дивана, тате много се радва на тези подаръци като чисти с прaхосмукачката, особено ако са сополивите на Дани

4.Да нося шала на Дани във ваната и там да си гриза пискюли на спокойствие, защото иначе ми се карат

Да седя на малката масичка и като мине кака Мики под нея, да и скачам на гърба като летяща катерица 6.Да пия вода от мръсните чинии накиснати в мивката

7.Да преспъвам Дани в тъмното като стане до тоалетна нощем

8.Да гриза ушите на тате докато спи, за да се събуди и да ме гали (но той понякога се обърква и ме изхвърля от стаята)

9.Да драскам по вратата и да мяукам сърцераздирателно като ме изхвърлят от стаята несправедливо (не винаги работи обаче)

Да спя на втория рафт в гардероба на Дани (какaМики ме научи, тя спи на третия защото е по-старша) 11.Да дера сламените седалки на кухненските столове, единият е почти готов, вижда се пода през него

12.Да дърпам връзките и да свалям везглавниците, които слагат на кухненските столове защото те ми пречат за 11

13.Да гриза косата на Дани докато лежи на дивана и гледа доктор Хаус

14.Да се мятам на гърба на тате докато си мие зъбите (това му е особено любимо ако е без тениска, много се радва)

Де спя до вентилатора на лаптопа (там е топличко) и от време на време да натискамcapslockдокато Дани пише (аз?помагам много с работата и тя винаги се радва, само веднъж ме напердаши защото?изключих безжичния докато говореше и?прекъсна и обаждането и малко данни изгуби… ама по-често помагам де) Ами това е от мен, отивам да правя малко 2., след това сигурно ще ожаднея за малко 6. и до тогава май ще стане време за ставане, значи малко 8.

Цункиии,

Мартиник

Допълнение на прекрасната история от един от личните ветеринарни лекари на Мартиник

Мартиник беше кастрирана в нашата клиника на 5 месеца. Ето я малко след операцията:

Ние , ръководени от съвременната ветеринарна медицина , препоръчваме ранната кастрация – преди първо разгонване. Нищо лошо не му се случва на животното , това е просто една рутинна и профилактична операция с огромен здравословен ефект, а също така и с ефект намаляващ страдащите животни по улиците !Все още в България стопаните имат големи задръжки по отношение на тази процедура и те се базират на много митове и легенди чути от непрофесионалисти. Често пъти предпочитат да изхвърлят/умъртвят новородените котенца/кученца , но не и да кастрират домашния си любимец. Това е жестоко.

Мартиник е невероятно коте с голям късмет и с прекрасни стопани! Пожелаваме им още много щуротии и котешки глезотии в съвместния им живот ! Тази котешка душица им е много задължена и съм сигурна че тя разбира това !

„Какво точно представлява кастрацията ? Какво се случва с моето животно по време на операцията? Има ли усложнения? Какво да очаквам след операцията когато си взема животното от клиниката ? Колко ще струва? „

Това са най-честите въпроси които задават стопаните , преди , или след като вече са взели решението за кастрация .

А това са отговорите им :

Кастрацията на мъжкото коте/куче представлява оперативно отстраняване на тестисите. При котарака има два разреза на скротума , външни шевове няма . При мъжкото куче има един разрез пред скротума , поставя се вкожен шев и няма външни шевове. Препоръчваната възраст е 6-8 месеца. Прави се под пълна упойка.

При женското коте/куче оперативно се отстранява матката и яйчниците ( овариохистеректомия ) , или само яйчниците ( овариоектомия) при млади животни. Има неголям разрез на коремчето .Препоръчвана възраст е 5-6 месеца.Външни шевове има и те се свалят на 7-10 ден. Прави се под пълна упойка.

По време на операцията животното винаги има венозен път , освен опериращия има и анестезиолог следящ отблизо анестезията и обезболяването. С монитор се следи пулс , ниво на кислород в кръвта , кръвно налягане , температура, дихателни движения.

Операциите са кратки , оперативни усложнения на практика няма. При по-възрастни животни , при такива със съмнения за вродени заболявания и желателно за всички останали преди операцията се правят кръвни изследвания. Това помага да се избере по-прецизно типа на упойката ,както и да се открият някой скрити проблеми.

Обикновенно операциите се правят сутринта , животното се изписва напълно събудено и адекватно следобеда. Периодът на събуждане зависи от типа упойка , както и от самия индивид. Възможно е да има леко замаено състояние и повръщане когато го вземете в къщи. Най- бързо е възстановяването с инхалационната упойка. След операцията се поставя антибиотик с депо действие , както и обезболяващи . Обезболяващи може да бъдат изписани и да се дават под формата на таблети или сироп за още 3-4 дена. Захранването става с малки порции лесно смилаема храна ( най-добре диетична консерва/хапки за възстановяване след операции ). Това може да стане вечерта след операцията или на другата сутрин- по преценка според индивидуалния случай. При по-възрастни животни , или такива със съпътстващи проблеми венозния път се оставя на предното краче докато се убедим че животното се храни , не повръща и се чувства добре , а вие го водите на следващия ден за контролен преглед.

Цената се определя според пола , възрастта, килограмите и типа упойка , и от това дали ще се правят кръвни изследвания и какви ще са те. Ще ви бъде изготвена подробна предварителна сметка на специална информационна бланка.

За кастрация на бездомни животни , за котките „на целия блок , всички ги храним”- правим големи отстъпки от цената !

Използваме бисквитки за да подобрим вашия престой на сайта. Оставайки на сайта вие се съгласявате с нашата политика за бисквитки. Съгласявам се Научете повече