Take care of porches

Грижи за порчета Порчетата са игриви , интелигентни , любознателни и любящи , често тясно свързани със своите стопани . Те имат нужда от ежедневни игри и социално общуване , свободен достъп до прясна вода и храна , и редовни ветеринарни грижи. Порчетата трябва да бъдат кастрирани на около 5 – 6 седм. възраст, за да се предотвратят някои заболявания и да се намалят миризмата и агресията.

Биологични факти

Научното наименование на домашния пор e Mustela putorios furo. Домашните порчета са произлезли от Европейския пор и са естествени обитатели на много европейски страни. Средната продължителност на живота им е от 6 до 10 години. Средното телесно тегло на едно зряло порче е 1,2 кг за женските и 2 кг за мъжките.

Поведение

Порчетата са спокойни , дружелюбни , любопитни и игриви. Могат да се научат да идват при повикване от стопанина или при някакъв друг специфичен звук , като например цвърчене от гумена играчка .

Заради любознателната си същност , те харесват да изследват и „завладяват” недостъпни пространства. Стопаните трябва да създадат такава „изпитана” от порчето зона за игра. Всички дупки , по-големи от 2.50 см в стени , подове , канали и уреди , трябва да бъдат уплътнени , по-скоро с телена мрежа , отколкото с някакъв друг материал , който порчетата могат да премахнат . Порчетата обичат да дъвчат меки и еластични предмети , като например дунапрен , гумичка на молив и кабели, всички те могат да причинят задавяне или чревна непроходимост . За да се предотвратят наранявания и поглъщане на вредни предмети или вещества , порчетата се нуждаят от постоянен надзор когато са извън клетката . За да бъде задоволен инстинкта на порчето да прокопава тунели, стопаните могат да му предоставят одеала или килимчета в „безопасната за порчета зона(и) „ .

Порчетата могат да бъдат приучени да ползват специална тоалетна . Нормално поведение за тях е да влачат задните си части по пода след като са уринирали или дефекирали .

Лекото пощипване или захапване е естествено игриво поведение при тях . Ако порчето започне да хапе , той или тя , трябва да бъде прибрано в клетката за кратка почивка . Накрая порчето ще разбере , че хапането е нередно . Удрянето или порицаването по някакъв друг начин не се препоръчват.

Порчетата спят по 18 часа на ден и са най-активни рано сутрин и вечер. Нормално за тях е да треперят когато се събуждат от сън.

Хранене

Порчетата трябва да имат постоянен достъп до храна и прясна вода . За да сме сигурни , че порчетата получават подходящото хранене , най-добре е да се хранят със специализирана суха храна за порчета. Порчетата са строги месоядци, което означава , че трябва да се хранят с месна храна . Не трябва да им се дават млечни продукти , плодове , зеленчуци или други богати на фибри , въглехидрати и съдържащи захар храни .

Упражнения

Порчетата се нуждаят от всекидневна игра и активност. За да бъдат здрави имат нужда поне от 2 до 4 часа активна игра извън клетката . Вратата на клетката трябва да се остави отворена за достъп до храна , вода и до тоалетната .

Жилище

Тъй като порчетата са изкусни в бягството , те трябва да се отглеждат в специално пригодена за тях клетка . Препоръчва се тя да е от метал , с твърд под , на едно или няколко нива . Стопаните да се уверят , че вратата на клетката е сигурна . Клетката трябва да се постави на тихо място където температурата да е между 18 – 24 градуса по Целзий.

Тоалетната трябва да се напълни с талаш от трепетлика или пелети от пресована слама . Не се препоръчва талашът от кедър или бор защото може да причини дразнене и възпаление на дихателните пътища на порчето . Силиконовият или обикновеният пясък използван за котешките тоалетни трябва да се избягва защото порчетата може да ядат от него . Тоалетната трябва да се почиства всеки ден .

Порчетата често преобръщат купичките си за храна и вода ако те не са стабилни или не са прикрепени за стената на клетката .

Като постелки и завивки ( в мястото в клетката , предназначено за спане и почивка ) могат да се използват хавлиени кърпи , хамаци , одеала или стара блуза . Не бива да се използват парцали, защото с тях порчето може да се задуши . Не трябва да се използват и вестници или дървени стърготини защото те могат да бъдат източник на бактериална инфекция или да образуват прах , който дразни горните дихателните пътища на порчето . За редуциране на мускусната миризма постелките трябва да се перат често .

Порчетата трябва да имат твърди играчки без малки части , които могат да сдъвчат и погълнат . Дунапренови , гумени , латексови или пластмасови играчки следва да се избягват защото могат да причинят задавяне или чревна непроходимост .

Често срещани заболявания

Инвазиране с бълхи . Ушна краста . Чревни паразити – като напр. Giardia и Coccidia . Язва на стомаха – загуба на повърхностна тъкан от вътрешната страна на стомашната стена . Поглъщане на чуждо тяло – гълтане на различни предмети , причиняващи задавяне или непроходимост на червата. Заболяване на надбъбречните жлези – това са жлези , които отделят основно хормоните на стреса , и които се намират в близост до бъбреците . Инсулинома – тумор , обикновено доброкачествен , на панкреаса . Лимфома – злокачествен тумор на лимфните възли и лимфната тъкан.

Профилактика

Редовни медицински прегледи . Редовни изследвания на изпражненията за паразити. Редовна ваксинация срещу Гана и Бяс . Изследване за ушна краста по препоръка на вашия ветеринарен лекар. Целогодишна профилактика срещу дирофилариоза и бълхи. Подрязване на ноктите когато е необходимо. Почистване на зъбния камък и полиране на зъбите , по преценка на вашия ветеринарен лекар . Рутинни кръвни изследвания и измерване нивата на кръвната захар на гладно , по препоръка на вашия лекар . Кастрация на около 5-6 седмична възраст , за редуциране на миризмата и агресията,и предотвратяване на някои заболявания, като напр. естроген–асоциирана анемия , вследствие на непрекъснатия еструс ( разгонване при женските ) . Алтернатива на кастрацията е поставянето на подкожни хормонални импланти с продължителност на действие 12 – 24 мес .